AmiGosbg.com

Адвентен форум на АмиГос
Дата и час: Сря Апр 23, 2014 10:31 pm

Часовете са според зоната UTC




Напиши нова тема Темата е заключена, не можете да променяте мнения.  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: XIII. КЪ­С­НИ­ЯТ ДЪЖД - ПОСЛЕДНАТА КРИЗА - Елън Уайт
МнениеПубликувано на: Нед Апр 26, 2009 1:11 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Нед Мар 08, 2009 4:39 pm
Мнения: 474
XIII. КЪ­С­НИ­ЯТ ДЪЖД
Де­ло­то на Све­тия Дух, оп­ри­ли­че­но с дъжд

“Той ще на­п­ра­ви да за­ва­ли над вас дъ­ж­да, ран­ни­ят и къ­с­ни­ят дъжд. На из­ток ран­ни­ят дъжд па­дал по вре­ме на се­и­т­ба. Бил ну­жен за по­къл­ва­не­то на се­ме­то. Под вли­я­ние на бла­го­да­т­на­та вла­га из­ни­к­вал не­ж­ния кълн. Къ­с­ни­ят дъжд па­дал към края на се­зо­на, ка­то не­го­ва­та цел би­ла уз­ря­ва­не­то на пло­да и по­д­го­то­в­ка­та му за бе­ри­т­ба. Бог из­по­л­з­ва те­зи за­ко­но­мер­но­с­ти в при­ро­да­та, за да пре­д­с­та­ви де­ло­то на Све­тия Дух.

Ка­к­то ро­са­та и дъ­ж­дът се да­ват, за да по­къл­не се­ме­то и по­с­ле да уз­рее пло­дът, та­ка и Све­тия Дух се да­ва, за да осъ­ще­с­т­ви ду­хо­в­но­то ра­с­те­не. Уз­ря­ва­не­то на зър­но­то пре­д­с­та­в­ля­ва за­вър­ш­ва­не­то на Бо­жи­е­то де­ло на бла­го­дат в ду­ша­та. Чрез си­ла­та на Све­тия Дух Бо­жи­ят мо­ра­лен об­раз тря­б­ва да се усъ­вър­шен­с­т­ва в ха­ра­к­те­ра. Ние тря­б­ва да бъ­дем из­ця­ло пре­об­ра­зе­ни по Хри­с­то­во по­до­бие. Къ­с­ни­ят дъжд, уз­ря­ва­ща­та зем­на же­т­ва, пре­д­с­та­в­ля­ва ду­хо­в­на­та бла­го­дат, ко­я­то по­д­го­т­вя цър­к­ва­та за При­ше­с­т­ви­е­то на Чо­ве­ш­кия Син. Но ако ран­ни­ят дъжд не е па­д­нал, ня­ма да има жи­вот, ня­ма да мо­же зем­ния кълн да по­ни­к­не. Ако ран­ни­ят дъжд не е из­пъл­нил пре­д­на­з­на­че­ни­е­то си, къ­с­ни­ят дъжд не ще мо­же де до­ве­де до пъл­но уз­ря­ва­не­то нито на ед­но се­мен­це” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”) (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).


Ис­то­ри­че­ско об­ръ­ще­ние към цър­к­ва­та ка­то ця­ло!

Ран­ни­ят дъжд бе­ше из­лят на Пе­т­де­ся­т­ни­ца. “По­с­лу­ш­ни към Хри­с­то­ви­те на­ре­д­би, те (уче­ни­ци­те) ча­ка­ха за обе­ща­но­то от О­т­ца из­ли­ва­не на Ду­ха. Те не сто­я­ха в без­дей­с­т­вие. До­к­ла­дът ка­з­ва, че ‘бя­ха по­с­то­ян­но в хра­ма, хва­лей­ки и бла­го­с­ла­вяй­ки Бо­га’ (Лу­ка 24:53).

Ка­то ча­ка­ха из­пъл­не­ние на обе­ща­ни­е­то, уче­ни­ци­те сми­ри­ха сър­ца­та си в ис­тин­с­ко по­ка­я­ние и при­з­на­ха не­ве­ри­е­то си... Мо­ле­ха се със сил­на ре­в­ност за кон­та­к­ти с хо­ра в еже­д­не­в­но­то им об­щу­ва­не за да го­во­рят ду­ми, во­де­щи гре­ш­ни­ци­те при Хри­с­тос. Ос­та­вяй­ки на­с­т­ра­на вси­ч­ки раз­но­г­ла­сия и же­ла­ния за пър­вен­с­т­во, те се спло­ти­ха в хри­с­ти­ян­с­ко об­ще­ние” (“Де­ла­та на апо­с­то­ли­те”).

“След ка­то уче­ни­ци­те бя­ха до­ш­ли до пъл­но един­с­т­во, и стре­ме­жът им не бе­ше ве­че за­е­ма­не на най-ви­сок пост, то­га­ва се из­ля Ду­хът” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

“Из­ли­ва­не­то на Све­тия Дух в апо­с­то­лско вре­ме, бе­ше пър­ви­ят (или ран­ни­ят) дъжд, чи­и­то ре­зул­та­ти бя­ха сла­в­ни. До края на вре­ме­то Све­ти­ят Дух тря­б­ва да пре­би­ва­ва в ис­тин­с­ка­та цър­к­ва” (“Де­ла­та на апо­с­то­ли­те”).


Зна­че­ни­е­то на ран­ни­ят дъжд, из­лят на Пе­т­де­ся­т­ни­ца

“Под вли­я­ние на Ду­ха сло­ва на по­ка­я­ние и из­по­вед се сме­с­ва­ха с хва­ле­б­с­т­ве­ни пе­с­ни за оп­ро­с­те­ни гре­хо­ве... Хи­ля­ди бя­ха обър­на­ти в един ден...

Све­ти­ят Дух...ги об­да­ри с въз­мо­ж­но­ст­та сво­бо­д­но да го­во­рят ези­ци, ко­и­то до то­зи мо­мент са им би­ли не­по­з­на­ти... Све­ти­ят Дух им да­де то­ва, за ко­е­то не се бя­ха об­ра­зо­ва­ли в жи­во­та си” (“Де­ла­та на апо­с­то­ли­те”).

“Те­х­ни­те сър­ца бя­ха та­ка пре­пъл­не­ни с та­ка пъл­на, дъл­бо­ка и да­леч до­с­ти­га­ща ще­д­рост, че то­ва ги по­дти­к­на да оти­дат до от­да­ле­че­ни зем­ни кра­и­ща, за да сви­де­тел­с­т­ват за Хри­с­то­ва­та мощ” (“Де­ла­та на апо­с­то­ли­те”).

“Ка­къв бе­ше ре­зул­та­тът от из­ли­ва­не­то на Све­тия Дух в де­ня на Пе­т­де­ся­т­ни­ца? Ра­до­с­т­ни­те ве­с­ти за въз­к­ръ­с­нал Спа­си­тел бя­ха раз­не­се­ни до най-от­да­ле­че­ни­те кра­и­ща на то­га­ва­ш­ни­я ­с­вят... Цър­к­ва­та ви­дя по­ка­я­ли се от вси­ч­ки ча­с­ти на зе­мя­та да се при­съ­е­ди­ня­ват към нея. От­х­вър­ли­ли ня­ко­га ис­ти­на­та ли­ч­но­с­ти се връ­ща­ха при нея. Цел­та на вяр­ва­щи­те бе­ше да от­к­ри­ят кра­со­та­та на Хри­с­то­вия ха­ра­к­тер и да ра­бо­тят за раз­ши­ря­ва­не­то на Не­го­во­то цар­с­т­во” (“Д­е­ла­та на апо­с­то­ли­те”).


Обе­ща­ни­е­то за къ­с­ния дъжд

“Из­ли­ва­не­то на Ду­ха в дни­те на апо­с­то­ли­те бе­ше ран­ни­ят дъжд, до­не­съл сла­в­ни ре­зул­та­ти. Къ­с­ни­ят дъжд оба­че ще бъ­де в по-изо­бил­на мя­ра” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.9).

“Към края на зем­на­та же­т­ва, спе­ци­а­лен дар на бла­го­дат е обе­щан за да по­д­го­т­ви цър­к­ва­та за ид­ва­не­то на Чо­ве­ш­кия Син. То­ва из­ли­ва­не на Ду­ха е сим­во­ли­зи­ра­но с па­да­не­то на къ­с­ния дъжд” (“Де­ла­та на апо­с­то­ли­те”).

“Пре­ди по­с­ле­д­но­то из­ли­ва­не на Бо­жи­и­те съ­д­би над зе­мя­та, сред Бо­жия на­род ще се на­б­лю­да­ва та­ко­ва съ­жи­в­ление на ис­тин­с­ка­та на­бо­ж­ност, ка­к­ва­то не е би­ло за­с­ви­де­тел­ст­ва­но от апо­с­тол­с­ки дни. Ду­хът и Бо­жи­я­та си­ла ще бъ­дат из­ле­ти вър­ху Не­го­ви­те ча­да” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Де­ло­то ще бъ­де по­до­б­но на то­ва на Пе­т­де­ся­т­ни­ца. Ка­к­то ран­ни­ят дъжд бе­ше из­лят ­ на­ме­са­та на Све­тия Дух в на­ча­ло­то на еван­гел­с­ка­та ми­сия, за да по­къл­не скъ­по­цен­но­то се­ме, та­ка в края ще бъ­де из­лят и къ­с­ния дъжд, за да уз­рее же­т­ва­та” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).


Къ­с­ния дъжд ще пре­ди­з­ви­ка ви­со­кия вик

“В оно­ва вре­ме ‘къ­с­ния дъжд’ или ос­ве­жи­тел­но­то при­съ­с­т­вие на Го­с­по­да, ще бъ­де из­лят за да да­де си­ла на ви­со­кия вик на тре­тия ан­гел, ка­то по­дгот­ви све­ти­и­те да ус­то­ят във вре­ме­то, ко­га­то ще бъ­дат из­ле­ти по­с­ле­д­ни­те седем яз­ви” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“Чух ис­ти­на­та да бъ­де въз­ве­с­тя­ва­но от оне­зи, на ко­и­то бе да­ден глас на пре­ду­п­ре­ж­де­ние. Има­ше до­бър ре­зул­тат... По­пи­тах, коя е при­чи­на­та за та­зи го­ля­ма про­мя­на. Един ан­гел ми от­го­во­ри: ‘То­ва е къ­с­ния дъжд, ос­ве­жи­тел­на­та си­ла на Го­с­по­д­но­то при­съ­с­т­вие за ви­со­кия ви­с­на тре­тия ан­гел’” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).


Ли­ч­на вест до все­ки хри­с­ти­я­нин!

Ран­ни­ят дъжд во­ди до об­ръ­ща­не. Къ­с­ни­ят дъжд по­ма­га за раз­в­ива­не на хри­с­то­по­до­бен ха­ра­к­тер.

“Ни­то един мо­мент от на­ша­та опи­т­ност не мо­же да ми­не без оно­ва, ко­е­то ни е да­ло си­ла да на­п­ра­вим пър­ва­та кра­ч­ка. По­лу­че­ни­те от ран­ни­ят дъжд бла­го­с­ло­ве­ние са ни ну­ж­ни да края... Ка­то мо­лим Бо­га за Све­тия Дух, Той ще из­ра­бо­ти в нас кро­тост, сми­ре­ние на сър­це­то, съ­з­на­ние за за­ви­си­мост от бо­га за усъ­вър­шен­с­т­ва­щия ни къ­сен дъжд” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

“Све­тият Дух же­лае да оби­та­ва във вся­ка ду­ша. Ако е до­б­ре до­шъл ка­то по­че­тен гост; те­зи, ко­и­то го при­е­мат ще бъ­дат на­п­ра­ве­ни ед­но със Хри­с­тос. До­б­ре за­по­ч­на­то­то ще бъ­де за­вър­ше­но; све­ти ми­сии, не­бе­с­ни чу­в­с­т­ва и хри­с­то­по­до­б­ни де­ла, ще за­е­мат мя­с­то­то на не­чи­с­ти­те ми­с­ли, из­в­ра­те­ни­те чу­вст­ва и не­по­кор­ни­те по­с­тъ­п­ки” (“Съ­ве­ти за здра­ве­то”).

“Ние мо­же да има­ме из­ве­с­тен дял от Бо­жия Дух, но чрез мо­ли­т­ви и вя­ра тря­б­ва да тър­сим по-го­ля­мо об­ще­ние с Ду­ха. Уси­ли­я­та ни ни­ко­га ня­ма да бъ­дат въз­п­ре­ни. Ако не на­пре­д­ва­ме, ако не се по­с­та­вим в по­ло­же­ние да по­лу­чим ка­к­то ран­ния, та­ка и къ­с­ни­ят дъжд, ние ще по­гу­бим ду­ши­те си и от­го­вор­но­ст­та ще ле­г­не вър­ху­ нас...

Цър­ко­в­ни съ­б­ра­ния, ка­к­ви­то са ла­гер­ни­те съ­б­ра­ния, съ­би­ра­ния в до­ма­ш­ни цър­к­ви и при все­ки слу­чай, кой­то по­ма­га за вър­ше­не на ли­ч­на ра­бо­та за спа­ся­ва­не­то на ду­ши, са бла­го­п­ри­я­т­ни въз­мо­ж­но­с­ти за из­ли­ва­не­то на ран­ния и къ­с­ния дъжд” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

“Ко­га­то пъ­тя за Бо­жия Дух бъ­де по­д­го­т­вен, бла­го­с­ло­ве­ни­я­та ще се из­ле­ят. Са­та­на не мо­же по­ве­че да пре­чи за из­ли­ва­не­то на дъ­ж­да от бла­го­с­ло­ве­ния вър­ху Бо­жия на­род, ка­то за­т­ва­ря не­бе­с­ни­те две­ри, за да не мо­же да бъ­де по­лу­чен” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).


Тря­б­ва да се мо­лим ре­в­но­с­т­но за из­ли­ва­не­то на Све­тия Дух

“За по­лу­ча­ва­не­то на Све­тия Дух, тря­б­ва да се мо­лим та­ка ре­в­но­с­т­но, ка­к­то се мо­ле­ха уче­ни­ци­те в де­ня на Пе­т­де­ся­т­ни­ца­та. Ако те то­га­ва има­ха ну­ж­да от Не­го, днес на­ша­та не­об­хо­ди­мост от при­съ­с­т­ви­е­то Му е мно­го по-го­ля­ма” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Из­ли­ва­не­то на Се­тия Дух вър­ху цър­к­ва­та, се оча­к­ва в бъ­де­ще, но при­съ­с­т­ви­е­то Му ще бъ­де го­ля­ма при­ви­ле­гия, ако е сред нас още се­га. Тър­се­те Го, мо­ле­те се на Не­го, вяр­вай­те в нея. Ние тря­б­ва да го по­лу­чим и не­бе­то ча­ка, за да ни го да­де” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Мяр­ка­та на Све­тия Дух, кой­то ще по­лу­чим, ще бъ­де про­по­р­ци­о­нал­но на ко­п­не­жа и вя­ра­та,ко­и­то сме про­я­ви­ли, и по на­чи­на, по кой­то ще из­по­л­з­ва­ме све­т­ли­на­та и зна­ни­е­то, ко­е­то ще ни бъ­де да­де­но” (“Ревю енд Херълд”, 5 май 1896 г.).

“Ние не же­ла­ем да без­по­ко­им Бог с на­ши­те мол­би и да Го мо­лим за Све­тия Дух. Той оба­че же­лае не­пре­с­тан­но да бъ­де за­ни­ма­ван. Той ис­ка да на­с­то­я­ва­ме с молба­та си пред тро­на” (“Ос­но­ви на хри­с­ти­ян­с­ко­то въз­пи­та­ние”).


Тря­б­ва да сми­рим сър­ца­та си в ис­тин­с­ко по­ка­я­ние

“Най-го­ля­ма­та и на­ло­жи­тел­на на­ша ну­ж­да е въз­ра­ж­да­не на ис­тин­с­ка­та на­бо­ж­ност. То­ва тря­б­ва да е пър­ва­та ни цел! Тря­б­ва да бъ­дат по­ло­же­ни ре­в­но­с­т­ни уси­лия, за да бъ­де по­лу­че­но Го­с­по­д­но­то бла­го­с­ло­ве­ние, не за­що­то Бо­г ­не же­лае да ни об­да­ри с не­го, но за­що­то не ме по­д­го­т­ве­ни за по­лу­ча­ва­не­то му. На­ши­ят не­бе­сен Ба­ща го­ре­що же­лае да да­де Све­тия Дух на те­зи, ко­и­то мо­лят за Не­го, мно­го по­ве­че Го же­лае от зем­ни­те ро­ди­те­ли, ко­и­то ис­кат да да­дат на де­ца­та си ху­ба­ви по­да­ръ­ци. На­ша за­да­ча е чрез из­по­вя­д­ва­не, сми­ре­ние, по­ка­я­ние и ре­в­но­с­т­на мо­ли­т­ва да из­пъл­ним ус­ло­ви­я­та, на ко­и­то се ос­но­ва­ват обе­ща­ни­я­та за ве­ли­ко­то Му бла­го­с­ло­ве­ние. Въз­ра­ж­да­не­то мо­же да бъ­де ре­зул­тат са­мо от мо­ли­т­ва” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

“Сред нас тря­б­ва да има съ­жи­в­ле­ние и ко­рен­но об­но­в­ле­ние. Има ну­ж­да от де­ло на об­ръ­ща­не. Има ну­ж­да от из­по­вед, по­ка­я­ние и об­ръ­ща­не. Мно­зи­на, ко­и­то про­по­вя­д­ват Сло­во­то, се ну­ж­да­ят от Хри­с­то­ва­та пре­об­ра­зя­ва­ща бла­го­дат в сър­це­то си. Те не би­ва да по­з­во­ля­ват на ни­що да за­с­та­ва на пъ­тя им, по­пре­ч­вай­ки на об­но­ви­тел­но­то им де­ло, до­ка­то още не е ста­на­ло без­въз­в­ра­т­но къ­с­но” (Пи­с­мо 51, 1886 г.).

Об­но­в­ле­ни­е­то тря­б­ва да бъ­де съ­пъ­т­с­т­ва­но от ре­фор­ма­ция. “Пробуждане и ре­фор­ма­ция тря­б­ва да бъ­дат осъ­ще­с­т­ве­ни със съ­дей­с­т­ви­е­то на Све­тия Дух. Въз­ра­ж­да­не и ре­фор­ма­ция са две раз­ли­ч­на не­ща.

Пробуждането е бе­лег за об­но­в­ле­ние на ду­хо­в­ния жи­вот, ожи­во­т­во­ря­ва­не на ум­с­т­ве­ни­те и мо­рал­ни­те си­ли, въз­к­ре­сение от ду­хо­в­на смърт.

Ре­фор­ма­ци­я­та е бе­лег за ре­ор­га­ни­за­ция, про­мя­на в иде­и­те и убе­ж­де­ни­я­та, на­ви­ци­те и при­ви­ч­ки­те.

Ре­фор­ма­ци­я­та ня­ма да мо­же да да­де до­б­рия плод на пра­в­да­та, ако не е свър­за­на с въз­дър­жа­не­то, осъ­ще­с­тве­но от Све­тия Дух.

Ре­фор­ма­ци­я­та и въз­дър­жа­не­то тря­б­ва да из­вър­шат оп­ре­де­ле­но­то им де­ло и вър­шей­ки го, тря­б­ва да са в хар­мо­ния по­ме­ж­ду си” (“Ревю енд Херълд”, 27 февруари 1902 г.).


Да ос­та­вим на­с­т­ра­на вси­ч­ки бор­би и не­съ­г­ла­сия

“Ко­га­то ра­бо­т­ни­ци­те имат оби­та­ва­ни от Хри­с­тос ду­ши, ко­га­то бъ­де уни­що­жен все­ки его­и­зъм, ли­п­с­ва съ­пер­ни­че­с­т­во, бор­ба за го­с­по­д­с­т­во и е на­ли­це хар­мо­ния, то­га­ва бла­го­да­т­ния дъжд от Све­тия Дух ще бъ­де из­лят вър­ху тях убе­ди­тел­но, за­що­то Бо­жи­и­те обе­ща­ния ни­ко­га не ще про­па­д­нат ни­то с ед­на то­ч­ка или йо­та. Но ко­га­то де­ло­то на дру­ги не е одо­б­ре­но и ра­бо­т­ни­ци­те по­ка­з­ват сво­е­то со­б­с­т­ве­но пре­въз­хо­д­с­т­во, те до­ка­з­ват, че де­ло­то им не но­си бе­ле­зи­те, ко­и­то тря­б­ва да при­те­жа­ва. Бог не мо­же да ги бла­го­с­ло­ви” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

“Ако във ве­ли­кия Го­с­по­ден ден за­с­та­нем до Хри­с­тос, ка­то на­ше убе­жи­ще, на­ша ви­со­ка ку­ла, тря­б­ва да от­с­т­ра­ним вся­ка за­вист, вся­ка бор­ба за Го­с­по­д­с­т­во. Тря­б­ва да из­ко­ре­ним на­пъл­но те­зи не­с­ве­ти чу­в­с­т­ва та­ка, че да не по­къл­нат по­в­тор­но в жи­во­та. Тря­б­ва да за­с­та­нем из­ця­ло на стра­на­та на Го­с­по­да” (“То­зи ден с Бо­га”).

“Не­ка хри­с­ти­я­ни­те ос­та­вят вси­ч­ки не­съ­г­ла­сия и се пре­да­дат на Бо­га, за спа­ся­ва­не на из­гу­бе­но­то. Не­ка мо­лят с вя­ра за обе­ща­ни­те бла­го­с­ло­ве­ния и ще ги по­лу­чат” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).


Оби­чай­те се един друг

“Хри­с­ти­ян­с­т­во­то е изя­вя­ва­не на най-до­б­ри­те чу­в­с­т­ва един към друг...

Хри­с­тос тря­б­ва да е обект на вър­хо­в­на лю­бов от стра­на на съ­ще­с­т­ва­та, ко­и­то е съ­з­дал. Той же­лае и чо­ве­кът да изпи­т­ва свя­то от­но­ше­ние към своя съ­чо­век. Все­ка спа­се­на ду­ша ще бъ­де спа­се­на по­с­ре­д­с­т­вом лю­бов, ко­я­то из­ви­ра от Бо­га! Ис­тин­с­ко об­ръ­ща­не е про­мя­на­та ­ от его­и­зъм в свя­то чу­в­с­т­во към Бо­га и един към друг” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

“Ка­че­с­т­ва­та, ко­и­то Бог це­ни най-мно­го са ми­ло­сър­дие и чи­с­то­та. Те тря­б­ва да бъ­дат про­я­ве­ни от все­ки хри­с­ти­я­нин” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Най-сил­ни­ят ар­гу­мент в по­л­за на Еван­ге­ли­е­то е про­я­вя­ва­щи­ят лю­бов и лю­б­ве­о­бил­ност хри­с­ти­я­нин” (“Слу­жи­те­ли на здра­ве­то”).


Необходимо е пъл­но пре­да­ва­не

“Бог не ще при­е­ме ни­що по-мал­ко от пъл­но пре­да­ва­не! Обър­на­ти­те на­по­ло­ви­на гре­ш­ни хри­с­ти­я­ни ни­ко­га не ще вля­зат на не­бе­то. Там те не би­ха на­ме­ри­ли ща­с­тие, за­що­то не по­з­на­ват ви­со­ки­те и све­ти при­н­ци­пи, ръ­ко­во­де­щи чле­но­ве­те на не­бе­с­но­то семей­с­т­во. Ис­тин­с­кия хри­с­ти­я­нин дър­жи от­во­ре­ни про­зор­ци­те на ду­ша­та си от­во­рени ­към не­бе­то. Той жи­вее в об­ще­ние с Хри­с­тос.Же­ла­ни­я­та му са съ­о­б­ра­зе­ни с те­зи, на Хри­с­тос. Най-го­ле­ми­ят му ко­п­неж е да ста­ва все по­ве­че и по­ве­че по­до­бен на Хри­с­тос” (“Ревю енд Херълд”, 16 май 1907 г.).

“Ние не мо­жем да си слу­жим със Све­тия Дух. Той си слу­жи с нас! Чрез не­го Бог ра­бо­ти сред на­ро­да Си: “да же­ла­е­те то­ва и да го из­ра­бо­т­ва­те” (Фил. 2:13). Но мно­зи­на не се по­ко­ря­ват на Ду­ха, ис­кат да се спра­вят са­ми. По­ра­ди то­ва и не по­лу­ча­ват не­бе­с­ния дар. Са­мо оне­зи, ко­и­то сми­ре­но ча­кат пред Бо­жи­и­те но­зе, мо­лят за ръ­ко­во­д­с­т­во­то Му и бла­го­дат, по­лу­ча­ват Све­тия Дух” (“Жи­во­тът но Исус Хри­с­тос”).


При­го­т­вя­не­то на пъ­тя за из­ли­ва­не­то на къ­с­ния дъжд

“Ви­дях, че ни­кой не би мо­гъл да взе­ме уча­с­тие в “ос­ве­жа­ва­не­то, до­ка­то не бъ­де спе­че­ле­на по­бе­да над все­ки из­ку­ша­ващ ни грях, над гор­до­ст­та, его­и­з­ма, лю­бо­в­та към све­та, над вся­ка ло­ша ду­ма и по­с­тъ­п­ка. За­ра­ди то­ва тря­б­ва да се при­б­ли­жа­ва­ме по-бли­зо и по-бли­зо до Го­с­по­да, ре­в­но­с­т­но да се стре­мим към она­зи ва­ж­на по­д­го­то­в­ка, за да ус­то­им в би­т­ка­та на Го­с­по­д­ния ден” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“На­ша за­да­ча е да из­г­ла­дим не­до­с­та­тъ­ци­те на ха­ра­к­те­ра ни, да из­чи­с­тим хра­ма на ду­ша­та си от вся­ко пе­т­но. То­га­ва ще по­лу­чим къ­с­ния дъжд, ка­к­то уче­ни­ци­те по­лу­чи­ха ран­ния дъжд в де­ня на Пе­те­се­я­т­ни­ца­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Ня­ма ни­що, от ко­е­то Са­та­на да се бои та­ка мно­го, ка­к­то от то­ва, че Бо­жи­ят на­род ще очи­с­ти пъ­тя, пре­ма­х­вай­ки вся­ка пре­ч­ка, за да мо­же Го­с­под да из­лее Све­тия Си Дух вър­ху от­с­ла­б­на­ла­та цър­к­ва... Вся­ко из­ку­ше­ние, вся­ко вли­я­ние на про­ти­во­дей­с­т­вие, би­ло от­к­ри­то или не, мо­же да бъ­де от­б­лъ­с­на­то ‘не чрез си­ла ни­то чрез мощ, но чрез Ду­ха Ми, ка­з­ва Го­с­под на Си­ли­те’ (Зах. 4:6)” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

“Къ­с­ни­ят дъжд ще бъ­де из­лят и Бо­жи­и­те бла­го­с­ло­ве­ния ще из­пъл­нят вся­ка ду­ша, ко­я­то е очи­с­те­на от все­ки по­рок. На­ша за­да­ча днес е да от­да­дем ду­ши­те си на Хри­с­тос, за да бъ­дем по­дго­т­ве­ни за вре­ме­то на ос­ве­жи­тел­но­то Го­с­по­д­но при­съ­с­т­вие ­ го­то­ви за кръ­ще­ние от Све­тия Дух” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).


Да ста­нем дей­ни съ­ра­ботн­и­ци в Хри­с­то­во­то де­ло

“Ко­га­то цър­к­ви­те ста­на жи­ви, дей­ни, Све­тия Дух ще бъ­де из­п­ра­тен в от­го­вор на ис­к­ре­ни­те ни мол­би... То­га­ва не­бе­с­ни­те две­ри ще бъ­дат от­во­ре­ни за во­д­ни­те по­то­ци на късни­ят дъжд” (“Ревю енд Херълд”, 25 февруари 1890 г.).

“Ве­ли­ко­то из­ли­ва­не на Све­тия Дух, Кой­то ос­ве­тя­ва със сла­ва­та Си це­лия свят, не ще бъ­де осъ­ще­с­т­ве­но, до­като от нас не се въз­ди­г­нат ос­ве­те­ни ли­ч­но­с­ти, ко­и­то от опит зна­ят ка­к­во оз­на­ча­ва да бъ­деш Бо­жий съ­ра­бо­т­ник. Ко­га­то на­пъл­но и с ця­ло сър­це се по­с­ве­тим на Хри­с­то­ва­та слу­ж­ба, Бог ще за­че­те то­ва чрез без­мер­но из­ли­ва­не на Не­го­вия Дух. Но то­ва не ще ста­не до­ка­то по­ве­че­то от нас не за­по­ч­нат да ра­бо­тят за­е­д­но с Бо­га” (“Хри­с­ти­ян­с­ко слу­же­не”).

“Ко­га­то уко­рът за леност и не­р­а­бо­то­с­по­со­б­ност бъ­де из­ли­чен от цър­к­ва­та, Све­тия Дух ще бъ­де ми­ло­с­ти­во из­лян. Бо­же­с­т­ве­на­та си­ла ще бъ­де изя­ве­на. Цър­к­ва­та ще ста­не сви­де­тел на на­в­ре­мен­на­та на­ме­са на си­ла­та Го­с­по­д­ня” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.9).


Па­зи съ­да чист и дръж за пра­во­то

“Не би­ва да се при­те­с­ня­ва­ме за из­ли­ва­не­то на къ­с­ни­ят дъжд. То­ва, ко­е­то тря­б­ва да вър­шим е да па­зим съ­да си чист и дър­жим за пра­во­то, да про­дъл­жа­ва­ме да се мо­лим за из­ли­ва­не­то на къ­с­ния дъжд: ‘Не­ка къ­с­ния дъжд да на­пъл­ни моя съд. Не­ка све­т­ли­на­та от сла­в­ни ан­гел, вли­за­ща в съ­з­ву­чие със све­т­ли­на­та на тре­тия ан­гел, да ме осе­ни. Нека да ме на­пра­ви съ­у­ча­с­т­ник в де­ло­то. Трябва да раз­г­ла­ся­вам ве­ст­та, не­ка да ста­на Ису­сов съ­ра­бо­т­ник.’ Не­ка да ти ка­жа, че ако та­ка тър­сиш Бо­га, Той ви­на­ги ще те по­д­к­ре­пя, об­да­ря­вай­ки те с ми­ло­ст­та Си” (“По­г­лед на­го­ре”).

“За да се из­пи­та вя­ра­та ни, от­го­во­рът мо­же да до­й­де с вне­за­п­на бър­зи­на или с омай­ва­ща мощ или пък да бъ­де за­ба­вен с дни и се­д­ми­ци. Но бог знае ко­га и как да от­го­во­ри но мо­ли­т­ви­те ни. От нас се ис­ка да се свър­жем с Бо­же­с­т­ве­ния по­ток, то­ва е на­ши­ят дял. Бог ще от­го­ва­ря за своя дял. Той е ве­рен на обе­ща­ни­е­то Си. За нас най-ва­ж­но­то и най-зна­чи­мо­то е да бъ­дем ед­но сър­це и един ум, ос­та­вяй­ки на­с­т­ра­на вся­ка вра­ж­де­б­ност и зло­ба, и ка­то сми­ре­ни мо­ли­те­ли да бдим и да ча­ка­ме. Исус ­ Пре­д­с­та­ви­тел и Гла­ва, е го­тов да на­п­ра­ви за нас то­ва, ко­е­то из­вър­ши за мо­ле­щи­те и бдя­щи­те в де­ня на Пе­т­де­ся­т­ни­ца­та” (“Ду­хът на про­ро­че­с­т­во­то”, т.3).

“Аз не мо­га да по­со­ча вре­ме­то, ко­га­то Све­тия Дух ще бъ­де из­лят ­ ко­га­то мо­гъ­щия ан­гел до­ле­ти от не­бе­то и се при­съ­е­ди­ни към тре­тия ан­гел, за да се при­вър­ши де­ло­то в то­зи свят. Ве­ст­та ми е, един­с­т­ве­на­та на­ша си­гур­ност е да сме по­д­го­т­ве­ни за не­бе­с­но­то ос­ве­жа­ва­не, дър­жей­ки за­па­ле­ни лам­пи­те си” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).


Не вси­ч­ки ще по­лу­чат къ­сния дъжд

“Бе­ше ми по­ка­за­но, че ако Бо­жия на­род не по­ло­жи уси­лие, за да из­вър­ши своя дял, но ча­ка ос­ве­жа­ва­не­то да до­й­де над не­го, не се стре­ми да по­п­ра­ви гре­ш­ки­те и да из­г­ла­ди зли­ни­те си;ако не по­ла­га уси­лия за очи­с­т­ва­не на ду­ха и плът­та, ка­то се на­дя­ва да взе­ме уча­с­тие във ви­со­кия вик на тре­тия ан­гел, ще бъ­де на­ме­рен не­по­д­го­т­вен” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.1).

“На­дя­ва­ме ли се да ви­дим съ­жи­ве­на ця­ла­та цър­к­ва? То­ва вре­ме ня­ма да на­с­тъ­пи. В цър­к­ва­та има ли­ч­но­с­ти, ко­и­то не са обър­на­ти и ко­и­то не ще за­по­ч­нат ре­в­но­с­тен мо­ли­т­вен жи­вот. Тря­б­ва да се за­е­мем с ра­бо­та­та ин­ди­ви­ду­ал­но. Тря­бва по­ве­че да се мо­лим и по-мал­ко да го­во­рим” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

“Мо­жем да сме си­гур­ни, че ко­га­то Све­тия Дух се из­лее, те­зи, ко­и­то не са по­лу­чи­ли и оце­­ни­ли ран­ния дъжд, не ще усе­тят и не ще раз­бе­рат значе­ни­е­то на къ­с­ния дъжд” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

“Само оне­зи, ко­и­то са ос­та­на­ли вер­ни на све­т­ли­на­та, ко­я­то имат, ще по­лу­чат по­ве­че све­т­ли­на. Ако не на­пре­д­ва­ме все­ки­д­не­в­но по при­ме­ра на ак­ти­в­ни­те хри­с­ти­ян­с­ки до­б­ро­де­те­ли, не ще раз­по­з­на­ем про­я­ви­те на Све­тия Дух, изя­ве­ни в къ­с­ния дъжд. Той мо­же да се из­лее вър­ху сър­ца­та на те­зи око­ло нас, но ние не ще го усе­тим и по­лу­чим” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

“Оне­зи, ко­и­то не по­ла­гат ни­то ед­но ре­ши­тел­но уси­лие, но ча­кат Све­тия Дух да ги про­бу­ди към дей­с­т­вие, ще за­ги­нат в мра­ка. Ние не би­ва да сто­им от­к­ри­то и да не вър­шим ни­що в Бо­жи­е­то де­ло” (“Хри­с­ти­ян­с­ко слу­же­не”).


следва:
XIV. ВИ­СО­КИ­ЯТ ВИК

_________________
1 Кор. 8:1,2 - Знанието възгордява, а любовта изгражда.
А ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал нищо...


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: XIII. КЪ­С­НИ­ЯТ ДЪЖД - ПОСЛЕДНАТА КРИЗА - Елън Уайт
МнениеПубликувано на: Нед Апр 26, 2009 1:12 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Нед Мар 08, 2009 4:39 pm
Мнения: 474
Забележка:
За мнения и въпроси за книгата - раздел Живот и писания на Елена Вайт Ако няма походяща тема, създайте нова!

_________________
1 Кор. 8:1,2 - Знанието възгордява, а любовта изгражда.
А ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал нищо...


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Темата е заключена, не можете да променяте мнения.  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на: